През последните десетилетия в глобален мащаб се наблюдава ясно изразена тенденция към нарастване на природните и антропогенни рискове, като в много случаи те са съпроводени с не малко човешки жертви и значителни икономически щети. През 2020 и 2021 година пандемията от COVID 19 показа колко важно е да има адекватна политика за управление на рискове и кризи. В тези условия е много важно всяка една страна да идентифицира релевантните за нея рискове и да има разработени стратегии за превенцията и управлението им на различни нива, за да се минимизират щетите при евентуалното им настъпване. Изследвания (напр. Доклад “Функционален анализ на хоризонтална политика за намаляване на риска от бедствия) установяват, че въпреки законовата регламентация в България, която поставя важен фокус върху оценка на риска и превенцията – все още дейностите са свързани основно с преодоляване на причинени щети. Въпреки наличието на нормативни изисквания по отношение на превенцията, те невинаги се прилагат адекватно. С оглед на това се препоръчва да се постави акцент върху оценката на риска и превенцията, които в дългосрочен план ще подпомогнат намаляване на загубите, обхвата и размера на причинените щети.
Актуалността на темата се подсилва и от факта, че в предстоящите десетилетия се очакват редица промени в световен, регионален и национален мащаб, които биха могли да доведат до нарастване на честотата и мащаба на кризи и бедствия от различен характер. Тук трябва да се споменат климатичните промени, водещи до различни природни катаклизми; икономическите и банкови кризи, водещи до рецесия, безработица и обедняване; социални и политически кризи в страните от третия свят и нови вълни на имигранти към Европа и България и пр.
В съвременното общество за сигурността в държавата следва да се мисли през призмата на понятието “риск”. Рискът и управлението на рисковете са централната ос, около която следва да се гради всяка една политика. На преден план излиза не толкова гарантирането на сигурността, а идентификацията, анализа, оценката, въздействието върху рисковите фактори, т.е. процесите по управлението на рисковете. Това означава, че акцентът се премества от защитата от заплахи през превенцията на опасностите и ранното сигнализиране на рискове.
За да бъдат ефективни управленските решения и действия в това отношение, е нужно те да се базират на научно знание, да са съобразени с конкретния социален контекст, в който се генерират рисковете, с поведението и стратегиите на другите субекти – обстоятелство, което прави непреходна актуалността на изследванията, включени в настоящия проект.
Основна цел на проекта е:
Като се идентифицират, систематизират и анализират индивидуалните и институционални стратегии за превенция и управление на рискове на макро, мезо и микро равнище, да се изведе тяхната специфика, да се установи и обясни детерминираността им в конкретен социален контекст, да се оцени потенциалната им резултатност и на тази база да се формулират предложения за стимулиране на ефективни практики.
Основните задачи, които си поставя проектът са:
- На базата на експертни оценки, от кръга на имащите практическо значение за българското общество рискове да се подберат набор от природни, екологични и социални (в широк смисъл) рискове, стратегиите за чието управление да се проучат и анализират;
- Да се разработи методика за анализ на стратегиите и прилагането им от държавни институции и икономически субекти (централни и местни държавни органи, икономически субекти – напр. в селското стопанство като силно повлиявано от природни и екологични рискове и пр.) и от индивидуални субекти;
- С използване на набрана чрез емпирични социологически изследвания информация да се установят разпространените личностни и институционални стратегии и реални практики по отношение на избраните рискове, които да се систематизират и анализират съдържателно;
- Да се установи при изработване на стратегиите вземат ли се предвид различни форми на просоциално поведение (напр. доброволчество), предвиждат ли се организационни форми за инкорпорирането му в институционални действия;
- Да се установят, анализират и обяснят съществуващите зависимости между изработваните и прилагани стратегии и икономически, институционално-нормативен и социокултурен контекст. Да се установи каква информация се ползва при изработване на стратегиите, какви са ограничителите в това отношение;
- Да се определят нагласите за действия за превенция, защита и преодоляване на следствията и техните зависимости и те да се анализират в социокултурен контекст;
- На базата на анализа да се очертаят стратегии, които да съчетават оптимално съответствие на нагласи и възможности на социалните субекти, от една страна, и ефективност, от друга;
- Да се предложат практически механизми и форми, които да гарантират, че вземането на решения, касаещи националните публични политики и законодателство в областта на превенцията, ограничаването, управлението и преодоляването на последиците от различните групи рискове са основани на безспорни обективни данни и научни доказателства.
Резултати – Проведени теренни изследвания:
- Проведено емпирично социологическо изследване “Превенция и управление на рискове” – национално представително за населението над 18 години (2022г.).
- Проведено емпирично социологическо изследване “Предизвикателства пред студентите” (2022г.) в 4 града – София, Пловдив, Русе, Хасково. Изследването прерасна в международно сравнително – със Сърбия
- Проведено проучвани (46 дълбочинни интервюта) “Бизнесът в условия на рискове и неопределеност” (2022г.)
- Проведено емпирично социологическо изследване “Предизвикателства и проблеми пред производителите в селското стопанство” (2023г.) – национално представително за регистрираните производители на селскостопанска продукция.
- Проведена он-лайн анкета и дълбочинни нтервюта (2022г.) (от докторант Д. Василева) по повод на екологичен риск (по конкретен случай – Банско).
- Проведено проучване “Човекът в дигиталния свят: възможности и рискове” (2024г.) – второ изследване сред студенти в София, Пловдив, Русе и Хасково с фокус върху рисковете при действия в електронна среда.
- “Рискове пред деца с родители, работещи в чужбина” (2024г.) – дълбочинни интервюта с учители и възпитатели от осем основни училища в област Русе, с представители на транснационални семейства.
Резултати – Научни постижения на проекта:
Изследвани са значими за индивида и обществото рискове. На базата на информация от поредица емпирични изследвания – национално представително и сред различни социални групи, е установено възприемането и оценката на рисковете, стратегиите за превенция, техните специфики и детерминантите, оценките за релевантната дейност на държавните органи.
Анализирани са връзките между социалната уязвимост, структурните неравенства и стратегиите за справяне. Установено е, че възприятията за риск, реално преживените щети и изборът на стратегии за справяне следват линиите на структурно неравномерно разпределени ресурси. Където публичните и пазарните механизми са трудно достъпни, тежестта се прехвърля върху домакинствата и техните неформални мрежи. Домакинствата с повече ресурси търсят институционална защита и превантивни мерки, докато тези с по-малко ресурси разчитат на неформални мрежи и помощ след настъпване на събитието.
Проекологичните практики са не просто индивидуален избор, а са социално обусловени действия, зависими от публични политики, институционална подкрепа и инфраструктурна адекватност.
Нагласите и практиките за отреагиране на рискове за материалното благосъстояние са за пасивни стратегии, активността е слабо застъпена, а и често тя се реализира в някаква форма на скрита икономика. Обезпокояващо с оглед на бъдещето и перспективите за изсветляване на икономиката е разпространеното сред студенти, толерантно отношение към заплащането на ръка.
В селското стопанство риск за продоволствената сигурност, която е компонент на националната сигурност, е нарушеният баланс между неговите сектори, а също и поляризацията на стопанствата по размери. Производителите идентифицират като сериозни бариери в работата си набор от фактори, на които може да се влияе с решения и действия от организационен и управленски характер, напр. прекалено чести промени в нормативната база, бумащина и лоша организация на работата на държавните органи, непредсказуемо променяща се икономическа среда, сивата икономика.