За проекта
През последните десетилетия в глобален мащаб се наблюдава ясно изразена тенденция към нарастване на природните и антропогенни рискове, като в много случаи те са съпроводени с не малко човешки жертви и значителни икономически щети. През 2020 и 2021 година пандемията от COVID 19 показа колко важно е да има адекватна политика за управление на рискове и кризи. Актуалността на темата се подсилва и от факта, че в предстоящите десетилетия се очакват редица промени в световен, регионален и национален мащаб, които биха могли да доведат до нарастване на честотата и мащаба на кризи и бедствия от различен характер. Тук трябва да се споменат климатичните промени, водещи до различни природни катаклизми; икономическите и банкови кризи, водещи до рецесия, безработица и обедняване; социални и политически кризи в страните от третия свят и нови вълни на имигранти към Европа и България и пр.
В съвременното общество за сигурността следва да се мисли през призмата на понятието “риск”. На преден план излиза не толкова гарантирането на сигурността, а идентификацията, анализа, оценката, въздействието върху рисковите фактори, т.е. процесите по управлението на рисковете. Това означава, че акцентът се премества от защитата от заплахи през превенцията на опасностите и ранното сигнализиране на рискове.
Основна цел на проекта е:
Като се идентифицират, систематизират и анализират индивидуалните и институционални стратегии за превенция и управление на рискове на макро, мезо и микро равнище, да се изведе тяхната специфика, да се установи и обясни детерминираността им в конкретен социален контекст, да се оцени потенциалната им резултатност и на тази база да се формулират предложения за стимулиране на ефективни практики.



